Гарантирането на влоговете

България има висок коефициент на ефективност при защитата на депозитите

Независимо от промените на лихвените равнища или разменните курсове между долара и еврото, всеки банкер е наясно, че банките от векове всъщност работят с една основна валута: доверието на потребителите.
Всяко сътресение на пазара на финансови услуги може да доведе до паническо изтегляне на ресурси и да накърни и дори застраши оцеляването даже на тези компании, които нямат пряко изложение на кризата.
Затова не само в България, но и навсякъде по света съществуват фондове за гарантиране на влоговете на банките, които

защитават редовия клиент

от евентуален банкрут на обслужващия трезор.
Въпреки различията, идеята във всички държави е горе-долу една и съща: лицензираните банки регулярно внасят определена сума в защитен фонд, и в случай на неплатежоспособност на някой трезор, събраните средства се използват, за да се заплатят влоговете на потребителите до определен лимит.
В България сумата, която гарантирано ще ви бъде върната, ако банката, в която сте вложили парите си, пострада, е 40 хиляди лева. От страните-членки на Европейския съюз, най-висока е гаранцията в Италия – над 100 хиляди евро, следвана от Франция, Великобритания и Холандия. Този лимит обаче не е единственият съществен показател, по който може да се съди за ефективността на защитата на депозитите.
Преди няколко месеца Европейската комисия публикува доклад, в който изследва възможностите на европейския финансов пазар да запази стабилността си в условията на криза. Анализаторите обръщат внимание не толкова на сумата, която би била възстановена в случай на фалит на трезора, но на

евентуалният процент ощетени клиенти.

Един от показателите, които дават ясна идея дали съответният фонд за гарантиране на влоговете би успял да изпълни ролята си на стожер на пазара, е съотношението между средствата, с които разполага той, и общия обем на събрани депозити в страната.
И макар че като горна граница на гарантираните суми България не е начело на класацията на Европейския съюз, спрямо обяснения по-горе индикатор се нареждаме на второ място в Общността след Литва, с 1.58%. Като цяло, показателят е по-висок в новите държави членки, където се движи средно около 0.86%, спрямо 0.53% за ЕС-15.
Друг фактор, който несъмнено играе огромна роля за запазване на доверието към банковата система, е времето и броят на процедурите, през които трябва да минат вложителите, за да възвърнат средствата си. Тези условия варират много силно в различните европейски държави, като например

процедурните стъпки за възстановяване на депозита

се движат между 4 и 21. В същото време, 13% от гаранционните фондове в Общността се оплакват от проблеми при сътрудничеството с други местни органи.
Що се отнася до времето за изплащане на влоговете в закъсалите банки, статистиката сочи, че средно над 90% от сумите са били възстановени в съществуващия тримесечен срок, макар че делът на обезщетените клиенти за този период е едва 70 на сто. Според анализаторите, в повечето случаи забавянето се дължи на затруднен достъп до информация, недостатъчен персонал или недостиг на средства. Затова и повечето държави дават възможност за финансиране на фонда чрез заеми в случай на нужда – само в пет от страните членки, това е забранено. В същото време, в две трети от държавите не съществуват ограничения за средствата, които могат да бъдат получени назаем, ако това се наложи.
Освен това, в някои членове на Европейския съюз,

фондовете за гарантиране на влоговете имат право

не само да управляват събраните от трезорите средства, като ги влагат в държавни облигации или ценни книжа, но и да се намесват на банковия пазар и да предприемат превантивни кризисни мерки.
Как конкретно работи защитата на банковите депозити в България?
Въпреки че горният лимит на гаранцията за потребителите е 40 хиляди лева, той се отнася само до влоговете, направени в една и съща банка. Това означава, че ако например разполагате със спестявания от 100 хиляди лева, би било разумно да ги разпределите в три различни трезора. Така можете да защитите пълната сума на депозитите си.
Трябва да се подчертае обаче, че тук става въпрос именно за разпределение на влоговете между отделни банки, а не в различни клонове на една и съща финансова институция. Влоговете на един вложител в една банка, както и в различни клонове на една и съща банка, не се гарантират поотделно.

При изчисление на размера на дължимата гаранция,

се събират всички влогове на клиента на банката, плюс лихвите, натрупани до момента на прекратяване на дейността на трезора.
Не трябва да се забравят и съвместните влогове – делът от тях, на който имате право, също ще бъде взет предвид. Освен това, в случай, че вложителят дължи пари на банката, размерът на дълга му се приспада от сумата на гарантираното плащане.
Разбира се, дори и в случай, че не сте разпределили парите си и средствата по сметката ви надхвърлят 40 хиляди лева, пак имате шанс да получите пълна компенсация в случай на фалит на банката, но шансът това да се случи не е много голям. Частта от дължимите ви пари, превишаваща гаранцията, може да се изплати напълно или донякъде едва след като синдикът на фалиралата банка набере достатъчно средства при осребряване на имуществото й и след удовлетворяване на други кредитори.
Има и

влогове, които не подлежат на защита,

макар че те рядко засягат редовия потребител. В тази група влизат влоговете на банките и финансовите институции, застрахователните, пенсионните, осигурителните и инвестиционните дружества, държавата и държавните институции, общините и др. От гаранцията по влоговете са изключени и привилегированите влогове, за които са предоставени преференциални лихвени условия в отклонение от тези, които банката прилага към останалите си вложители. Акционерите на закъсалата банка, които притежават над 5% дял от капитала, както и членовете на надзорните органи и одиторите, също не могат да се ползват от законова защита. Не подлежат на гаранция и влогове, за които е доказано, че са свързани с пране на пари.
За всички останали, процедурата по възвръщане на средствата е сравнително проста.

Изплащането на гарантираните влогове

от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българска народна за отнемане на разрешението за банкова дейност. Информацията за това кога и къде вложителите могат да получат парите си се оповестява чрез поне два централни всекидневника. Крайният срок за компенсиране на гарантираните влогове е пет години, считано от началната дата на изплащане.
След като научат коя банка е била избрана да Управителния съвет на фонда да обслужи дължимите плащания, вложителите могат да пристъпят към необходимите стъпки за получаване на парите си. Първо те трябва да представят документи за влог и самоличност и да подпишат декларация, че не са съпрузи или роднини на лица от ръководството, контрола или собствеността на трезора, прекратил дейността си. Тогава синдиците на банката издават удостоверение, в което се посочва гарантираната сума по влоговете на клиента. С този документ става и изплащането от страна на избраната обслужващия трезор.

Принципът на защита на влоговете

е прост, и потребителите лесно могат да намерят и по-подробна информация от органите, контролиращи финансовия сектор, като Комисията за финансов надзор. Не е очевидно например какво става в случай на сливане или придобиване, включващо две или повече банки. Тогава влоговете в тях се гарантират поотделно за период от шест месеца от датата на консолидацията, а след това, при определяне на гарантираното покритие, влоговете се сумират.
Също така, в случаите на валутни депозити, тяхната стойност се изчислява спрямо обменния курс на Българска народна банка към датата на прекратяване на дейността на обслужващата банка.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.

В каква валута да вложим парите си?

Доларът едва ли ще успее скоро да възвърне мощта си.

Макар че депозитите не са форма на инвестиция, обещаваща висока възвращаемост, като фондовия или стоковия пазар, тяхната сигурност ги прави един от неизменните компоненти на всяко портфолио. При избора на банка, клиентите следят редица фактори, сред които стабилността на финансовата институция, предлаганите лихви при определен срок и вложена сума, и допълнителните условия, като право на ползване на овърдрафт или облекчения при теглене на кредит.
Не на последно място обаче стои въпроса в каква валута да съхраним парите си. Не само че лихвите по депозитите в лева, долари или британски лири се различават, но съществува и

риска от обезценка на спестяванията.

Ако например банката ви дава 10 на сто годишна лихва за едногодишен срочен влог във валутата Х, а нейният разменен курс се снижи с по-значимо темпо, като цяло не само няма да сте спечелили от това, че сте вложили парите си, но дори и ще загубите известна сума.
За последната една година например щатският долар падна с над 12 на сто на междубанковия пазар, от 0.7235 на 0.634 евро.
Чрез по-ниски лихви или по-високи такси, трезорите по принцип обезкуражават приемането на влогове в по-екзотични валути, което отписва като варианти изборът на канадски или австрийски долари, йени, и дори швейцарски франкове и британски лири. Като цяло, най-популярни остават влоговете в евро, щатски долари и лева.

Сравнението на доходността

на инвестицията е сложна задача, тъй като зависи от редица условия, като срок на депозита, сума, допълнителни преференции и др.
Една груба съпоставка обаче сочи, че при левов депозит от 10 хиляди лева със срок от две години при фиксирана лихва може да очаквате между 9.31 и 2.50%, при евро – между 6.63% и 1%, а при щатски долари – между 5 и 0.70%.
При променямите лихви, тези проценти стават съответно между 8.06% и 2.96% за левове, между 8.06% и 1.08% за евро, и между 5.59% и 1.51% за щатски долари.
Според данни на Българска народна банка за май 2008 г., лихвените проценти по депозити с договорен матуритет между една и две години за домакинствата са били 6.32% при левови вложения, 4.93% – при евро, и 4.86% – при доларите.
Ако се сравнят колко са парите, които домакинствата са поверили на банките за период между една и две години, излиза, че

най-предпочитана е единната валута.

Влоговете в лева възлизат на 84.26 млн. лв, в евро – на равностойността на 182.02 млн. лв. и в долари – на 41.64 млн. лв.
Не е непременно обаче решението, взимано от мнозинството, да е най-правилното. Преди да се спрете на конкретен вариант, разгледайте всички предлагани от банките оферти, като сравните не само лихвите, а и различните условия по депозита. Имайте предвид и че не е необходимо да се обвързвате твърдо с дадена валута – банките предлагат и депозити с възможност за смяна на валутата по време на срока на договора, без при трансфера да се губи натрупаната лихва.
Повече информация и консултация може да се намери на адрес bgwebcredit.com.
Коя валута да изберем зависи от две основни тенденции – разменните курсове на еврото към долара, и инфлацията в България и евро-зоната.
Наистина,

в условията на валутен борд

левът е обвързан с еврото, което означава, че Българска народна банка поема задължението да закупи или продаде неограничено количество левове срещу евро на цена 1.95583. В същото време, тъй като лихвите по депозитите в лева обикновено са малко по-високи, отколкото тези в евро, това изглежда най-разумния избор на валута. Трябва да се има предвид обаче, че цените в България растат по-бързо от тези на Стария континент, което означава, че левът всъщност се обезценява повече, отколкото еврото, въпреки фиксирания курс. Доколко тази тенденция ще е достатъчно силна, за да обезкуражи левовите депозити?
Въпреки че инфлацията през последната година бе сравнително висока, в последния тримесечен икономически обзор на Централната банка финансистите очакват тя да се забави до около осем на сто до края на 2008 г. Дори и този резултат обаче би означавал двойно по-бързо покачване на цените спрямо евро-зоната.
Там отчетената инфлация за месец май достигна рекордното си ниво от повече от десетилетие насам от 4%. Европейската централна банка обаче определя двупроцентна препоръчителна горна граница за инфлацията в страните, поделящи единната валута. За да успее да постигне заложената цел, институцията реагира решително, повишавайки основните лихвени равнища с четвърт процентен пункт до 4.25%.
И докато

Жан Клод Трише защитава ценовата стабилност

на Стария континент, шефът на Федералния резерв в Щатите Бен Бернанке не изглежда толкова сигурен относно основните си приоритети.
Докато Европейската централна банка си поставя за главна задача да контролира инфлацията, дори за сметка на икономическия ръст, регулаторите отвъд океана се колебаят дали да подкрепят националната си валута.
Наистина, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке намеква, че ниските лихви в САЩ ще останат в миналото, но за разлика от европейския си колега, засега той не подкрепя прокламираната си стратегия с конкретни действия.
Дори и да предприеме по-решителен ход обаче, не е сигурно, че това ще подкрепи сериозно зелената валута. Брокери коментират, че върху нейните котировки тежат най-вече проблемите на ипотечния пазар, влошаващите се макроикономически индикатори, и спада на борсовите индекси. Според тях, никаква монетарна политика не би съумяла да окаже значимо влияние върху инвеститорите, които предпочитат еврото „не защото е кой знае колко велика валута, а просто защото

отчаяно искат да избягат от долара”.

В същото време, през последните три месеца се регистрира много силна зависимост между зелената валута и индексите, следящи рисковете от необслужване на корпоративните кредити. Така че каквито и мерки да предприеме Федералния резерв, едва ли може да се очаква доларът да върне силата си, преди да бъде отбелязано и съвземане на кредитния пазар в САЩ.
На този фон, депозитите в лева и евро, избрани в зависимост от инфлационните тенденции, вероятно ще се окажат по-предпочитан вариант от решението парите да се спестяват в долари.

Видове депозити и най-добрите условия по тях

Привличането на свежи средства ще е приоритет на банковата система през 2008 г.

След бурното развитие на кредитния пазар през 2007 г., анализатори прогнозират, че през 2008 г. усилията на банковата система ще са насочени в голяма степен към привличане на паричен ресурс.

Наистина, България е сравнително изолирана от финансовите инструменти, свързани с пазара на недвижими имоти в САЩ, и затова ипотечната криза отвъд океана няма да се отрази съществено на икономиката на страната. От друга страна обаче, поскъпването на финансовия ресурс на международните пазари при всички положения ще принуди трезорите да положат усилия за привличане на свежи средства чрез увеличаване на лихвите по депозитите.
Влияние в тази насока играе и решението на БНБ от септември миналата година за вдигане на минималните задължителни резерви.

Затова специалисти прогнозират, че ръстът на пазара на депозити в България ще се ускори през 2008 г., достигайки около 50%. Очаква се в следващите пет до десет години около две трети от богатството на населението да е именно под формата на депозити.
Тази тенденция не е нова – още през 2007 г. вложенията на населението в банките нараснаха с 29.3 на сто, достигайки 18.9 млрд. лв. към края на декември.

Една от причините за засиления интерес са покачващите се лихвени проценти по депозитите.

Според данни на Българска народна банка, през януари средният лихвен процент по срочните фирмени депозити в лева със срок от един месец е нараснал до 3.76%, а при тези на домакинствата – до 3.74 на сто. Депозитите, договорени за ползване след предизвестие, носят до 2.81% на титуляра.

Конкуренцията за привличане на средства се засилва, и трезорите се надпреварват да предлагат все по-привлекателни условия на клиентите си. Осемнайсет месечният депозит „Гранд” на МКБ „Юнионбанк” носи гарантирана лихва от 8.18 на сто, Първа инвестиционна банка пуска нов едногодишен срочен депозит с годишна лихва 7.5%, а банка ДСК предлага депозитен продукт с лихва до 8.25%. Лихвата за левови влогове при Societe Generale Експресбанк достига до 9 на сто.

Но въпреки активните рекламни кампании на финансовите институции,

много от потребителите все още не са наясно с видовете банкови сметки и стандартните условия по тях.

Като цяло, те се делят на няколко основни вида, определени чрез закон. Сметките, при които клиентът може да внася и тегли пари по всяко време, да извършва безкасови плащания и да съхранява свободни парични средства, се наричат разплащателни сметки. Макар че в много отношения този вид сметки са по-удобни от срочните влогове, лихвите по тях обикновено са по-ниски. Те са подходящи не толкова като сигурен инвестиционен инструмент, колкото за поддържане на оборотните плащания на фирми и домакинства. Особено с навлизането на онлайн банкирането, разплащателните сметки могат да сместят много време и усилия по обслужване на задълженията, включително сметките за комунални услуги. В зависимост от условията на договора, при разплащателните сметки може да съществува клаузата за овърдрафт, което по същество е ползване на заемен капитал до определен лимит. При овърдрафта, титулярът на сметка може да извършва и заплащания, надхвърлящи размера на средствата му.

За разлика от разлика от разплащателните сметки,

лихвите при депозитните сметки са по-високи, но тегленето на пари е обвързано с определен срок.

При условните сметки, плащането зависи от осъществяването на определени условия. Освен тях, съществуват и спестовни влогове, набирателни и акредитивни сметки. Специфичен случай са ликвидационните сметки, в които се съхраняват средствата на фирми, обявени в ликвидация, и особените сметки, предназначени за компании, обявени в несъстоятелност.

При банковите влогове, съществуват четири основни вида. При обикновения влог, банката пази предадените й парични средства или ценни книжа, но няма право да се разпорежда с тях. Затова тя не заплаща лихва, а точно обратното – депозантът заплаща такса за съхранение на предоставените ценности.
При втората група влогове обаче, банката получава правото да оперира с предоставените й средства, за което заплаща предварително уговорена лихва. Тъй като по същество клиентът се явява кредитор на финансовата институция, този вид договори се наричат още заем-влог.
Възможен е още и договор за банков влог за управление на ценни книжа. При него, клиентът заплаща на трезора възнаграждение за съхранението и управлението на предоставените книжа, дори и в случай, че не е постигната печалба. Рискът от евентуални загуби е изцяло на негова сметка.
Освен тези групи, съществуват и договор за банков влог под условие и влог в полза на трето лице.

Различните видове банкови депозити, при които инвеститорът влага определена сума срещу предварително обявен лихвен процент, се наричат спестовни сметки. Тяхна разновидност са банковите депозити, при които вложителят се задължава да замрази средствата си за определен период от време.

В този случай, лихвата е по-висока от тази по обикновената спестовна сметка.

Освен банковите депозити, все по-популярно става и закупуването на държавни ценни книжа. Те са инструменти с фиксиран доход и носят по-големи лихви срещу много нисък риск. Счита се, че доходът по държавните ценни книжа изразява безрисковото ниво на възвращаемост в икономиката.

Съществуват и облигации, подобни на държавните, но издавани от общините и кметствата. Лихвите по така наречените муниципални облигации се изплащат от данъчните постъпления в общината.
Освен ниския риск и по-високите лихви, основно предимство на държавните ценни книжа и муниципалните облигации е факта, че доходът от тях е необлагаем, което води до по-висока възвращаемост в сравнение с други форми на инвестиране.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.